неделя, 12 юни 2011 г.

А бяха други времена... и нямаше Интернет

Имало едно време един свят. В този свят имало хартиени албуми. В тях хората събирали снимките, които правели с лентовите си фотоапарати. Освен това тези хора си имали и поща. Пред къщата. В нея пощальонът оставял писмата.
Когато не си пишели писма, хората се посещавали. Да, ходели си на гости. Пийвали кафенце и похапвали вкусни сладки. Показвали си хартиените албуми със снимките. Смеели се. С глас. Прегръщали се, целували се и се разделяли до следващия път.
А през това време децата на тези хора играели вън на улицата и се веселили до тъмна доба.

Били хубави времена. Но свършили.

На мястото на този свят сега съществува друг.
В този свят хората се снимат с дигиталните си фотоапарати и качват снимките във виртуален албум във Фейсбук. Освен това имат и поща.... в abv, в Yahoo, в Gmail... Но почти не я използват. Предпочитат Скайп.
Посещенията в този свят означават посещение на Фейсбук профила или в краен случай на блога на приятелите. Виждат се и си говорят чрез камерата и микрофона. Черпят се виртуална бира пак във Фейсбука. После разглеждат току-що обновените албуми.
Изпращат си смеещи се емотиконки в Скайпа. За лека нощ изписват по една нарисувана прегръдка и целувка. А децата им се предизвикват на дуели в Конкизтадор.

Тъжно!

1 коментар: