Ако няма да е истинско, пусни ме. Ако няма да си луд по мен, отивай си. Ако не искаш само мен и не полудяваш от мисълта, че ме няма, за какво си още тук? Ако не искаш да прекараш нощта само гледайки очите ми и слушайки думите ми, значи не заслужаваш нищо от тях. Ако можеш да започнеш деня, без да чуеш гласа ми, значи можеш и да го приключиш така. Ако за теб любовта е „филм“, значи още не си се влюбвал истински, значи в мен не си влюбен истински. Защо да ти давам цялото си сърце? Ако, когато си сам и си мислиш за мен, не се усмихваш, какъв е смисълът да продължаваме? Ако, когато не си ме виждал с дни, не стоиш вечер в леглото, чудейки се къде да ме заведеш на другия ден, значи тъгата, с която посрещам утрото не е безпричинна.
Аз искам огън. Искам любов от онзи вид „can't sleep, can't breath without your love“. Искам себеотдаване от двете страни. И не искам да чакам. За любовта трябва ли да се чака? Ако не се случва веднага, то защо да сме заедно? Искам да е задушаващо, всепоглъщашо, само твоя, само мой, къде си, търсих те цял ден, пред вас съм, излез веднага. Ей такъв тип любов! Какво щях да правя ако те нямаше, а аз какво щях, добре че най-накрая те открих... Ей такава любов искам, ей такъв огън, такова чудо, дето случи ли се, забравяш всичко останало... Дали можеш да изпиташ към мен и капчица от нея или вече съм прочетена безинтересна книга с предсказуем край... Обич...
Няма коментари:
Публикуване на коментар