четвъртък, 25 септември 2014 г.

Думите ми се изплъзват

Вече не мога да пиша. Все бързам, пръстите ми преминават през бутоните набързо, умът ми блуждае, а хубавите идеи идват все във неподходящи моменти. Искам да разкажа много. За последната книга, която прочетох, за последната песен, която чух, за последното нещо, което ме накара да се усмихна. И все бързам, бързам през живота, та нямам време да седна и да го разкажа. Понякога плувам в драма, друг път в безобразно спокойствие, на моменти пък не си намирам мястото от щастие. И все живот и живот с пълни шепи да гребеш. Купчинката ми с книги за четене се трупаше заплашително и при толкова много как човек да седне да пише собствените си мисли. Все ми се иска да имам повече време да се дълбая в чуждите умове и случки. И се възхищавам. Как са били толкова добри, че да го измислят така с всеки детайл и подробност?! Колко спокойни са били, че да се отдадат изцяло на това? Или пък са били погълнати от страст към тази книга, към историята, която са писали? Кой знае...
Но аз не мога. Нещо все ме възпира. От години почвам и спирам да пиша книга и някакси все историята ми става чужда, спира да ме вълнува и отказвам да я донапиша. Или пък собствения ми живот се оплита до толкова, че не мога да седна и спокойно да пиша.
Може би пък призванието ми е другаде. Може би друго трябва да правя. А ми се иска да пиша, както дишам. Да мога да разкажа за всичко, но думите все по-често ми се изплъзват или просто аз не се старая да ги уловя...

Няма коментари:

Публикуване на коментар