вторник, 23 септември 2014 г.

Да си тръгна ли...

Отиваш си с усмивката на лятото и хубавия вкус на сладолед. Отиваш си и спомена изгаря ме, можеше да е било и по-добре. Ти казваш, че си тук, държиш на мен, притискаш ме и казваш ми, че няма друга. Вярвам, вярвам, но и сърцето ти не е при мен, може би изгубено е без посока. Искам да чувствам, че държиш на мен, не да го знам, не да ми го казваш и повтаряш. Да го чувствам. Но ти все още имаш много приоритети преди мен. И е нормално. Не искам да съм центъра на вселената ти. Но когато ме изместват такива неща като игри, не мога да се почувствам истински желана. Да си тръгна ли, за да разбереш дали ме искаш, да си тръгна ли, за да поискаш да остана, да си тръгна ли, за да ме потърсиш и да кипне кръвта ти от лудост, че ме нямаш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар