Болящо ми е. Все другите имат повече, все другите чувстват повече, все другите ги обичат повече и ги ценят, търсят, гонят. А аз хем давам, хем не стига и чакам да получа, а получавам по лъжичка на час, раздавайки цялото си сърце и душа. И после ме питат „Добре ли си?“ Как да съм добре, като за вас сърцето ми нищо не струва. Мачкате го, после пак го искате. Не осъзнавате какво му причинявате и го питате защо страда. Все едно да ви забия нож в гърба и да ви питам защо кървите.
...
(it's just a bad day, not a bad century)
Няма коментари:
Публикуване на коментар