сряда, 30 ноември 2011 г.

Добре че е Интернет... ;)

Пак ще си говорим за Интернет. Понеже е нашумелица. И понеже се чудя дали и вие сте пристрастени...
Винаги главицата ми е била вълнувана от въпроса „Абе аз как живеех, преди да го има това и това?“ Понеже технологичният процес е изключително засилен през последните години и като че ли се ускорява още и още, а ние учудващо бързо се приспособяваме към неговите темпове, е нормално да си задаваме въпроси от този характер.
Аз без Интернет - не мога. Или поне не искам - това вече е въпрос на избор, а не на зависимост. Понеже той е като прозорец към един по-друг свят, където хората са такива каквито искат да са, но пък и доста по-често им е по-лесно да изразят истинската си самоличност в Интернет, отколкото на живо. Когато нямам Интернет, се чувствам все едно затворена в празна стая, в която трябва да прекарам няколко дни. Не че нямам други хобита или интереси - о, напротив, имам! Но така, докато ги върша, мога да наблюдавам какво правят и хората (чрез Фейсбук), без да бъда забелязана или заподозряна в каквото и да било. Чудесна технологична мантия невидимка, а? :)
Освен това добре че е Мрежата, иначе сигурно щях да си остана неизслушана. Просто никога на глас не бих могла да кажа повечето от нещата, които пиша тук. И може би тези, които ме познават, смятат, че съм съвсем различна на живо. Но аз съм същата, просто мисля твърде много, преди да кажа нещо пред някого - дали ще прозвучи добре, какво ще си помисли, как ще го приеме. Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една. Съзнавам, че това е глупаво. Може би страх, може би липса на увереност, а най-вероятно - стремеж към перфекционизъм.
Обикновено пиша, надявайки се определени хора някога някак си да попаднат на написаното и да се досетят, че е писано за тях. Само че това е твърде наивно, от една страна, и неразумно - от друга. Защото, ако те някога разберат, означава, че моят шифър ще бъде разкодиран, а това би скъсало душевната ми струна. Добре, че е Интернет, та поне надежда да има да ме чуят (... прочетат)...

16 коментара:

  1. Хм... Нож с две остриета е интернет и бих казал, че сме пристрастени не към него, а към някой, който е от другата страна на монитора. Или поне при мен е така последно време. Липсва ли той, то няма за какво стоя и върша много дейности и любими неща, които до преди интернет ми бяха ежадневие - много полезно ми се отразява това. И определено е въпрос на избор, просто на повечето им е по-лесно да са смели в интернет, защото реалния живот не е за всеки. :)

    ОтговорИзтриване
  2. както се казва да е жив и здрав, ехехеххехе, поздрави до всички

    ОтговорИзтриване
  3. Интернета е новата дрога, хаха, или може би едно от удобствата към които сме привикнали като тока и топлата вода - живота без тях е немислим!

    ОтговорИзтриване
  4. В думите честно казано откривам и себе си.Особено в "просто мисля твърде много, преди да кажа нещо пред някого - дали ще прозвучи добре, какво ще си помисли, как ще го приеме. Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една". Мисленето понякога помага, но друг път ни пречи да изразим и да кажем точно това, което мислим и чувстваме към своите любими хора. Интернет е един свят, в които можеш да правиш каквото си поискаш и да се представяш за такъв какъвто искаш. Няма как да сме различни, това сме ние, просто според местата и според обстоятелствата се показваме по различен начин. Тук пишем, виждаме какво точно пишем,можем да изтрием , да поправим и на ново пак. В реалният свят кажеш ли нещо край. Но със сигурност е по-добре да се научим да говорим повече с реални хора, а не в този интернет. Все пак не можем да живеем, компютъра няма как да ни топли....Хубава статия, продължавай в същият дух.

    ОтговорИзтриване
  5. Интернета си е чиста зависимост. Веднъж като си го имал е трудно да се откажеш. Изпитвала съм го. Бях останала без интернет един ден - пощурях. Да и аз имам хобита и какво да правя, но някак си мисълта, че нямаш достъп когато си поискаш е ужасна, сякаш са ми отнели нещо жизнено важно. След няколко часа се успокоих и приех фактите - абстиненцията мина. Истината е че сме зависими малко или много. И това да си спимням какво съм правила преди да имам интернет не ми помогна особено в онзи момент. Нуждая си от него, защото той е връзката ми с приятелите (скайп или фейсбук), когато търся нещо го намирам в интернет - дали ще е водопродчик или адрес, намирам и много информация и мнения за филм, за фирма, в която ще кандидатствам за работа и т.н. Не, не можем без интернет!

    ОтговорИзтриване
  6. Като чета това и коментарите и се замислям, че то почти не остана нещо без което да не можем последно време. И по-простички уреди, които вече ги има във всяко домакинство доста облекчават живота ни като пералнята. Преди беше не мислимо без телевизия, сега е не мислимо без кабелна. Че какво да правиш само с 3 канала? Трябва да има повече да си цъкаш с римоут контрола. Днес е не мислимо да нямаш интернет, защото отдавна не получаваме писма по пощата, а по имейла. Да, можем без всички тези неща! Но колко години това би ни върнало назад и колко години и усилия ни е отнело да стигнем до тук.

    ОтговорИзтриване
  7. все повече и повече стваме зависими не само от интернет а от технологията въобще, случвало ми се в работата да спре тока - че аз просто незнам какво и как да работя без компютър - а преди по възрасните ми колеги са работили всичко на ръка - много се промениха нещата в последните години и все повече свикваме и ставаме зависими от технологията

    ОтговорИзтриване
  8. На този въпрос „Абе аз как живеех, преди да го има това и това?“, отговорът ми е като свикваме с новите неща, които не спират да ни улесняват и обездвижват, започваме да с питам преди как е било. Сега само с една публикация и може да събереш цял випуск на среща, а преди този интернет......дълга и широка. ходи разказвай, разпитвай ой къде е, сложна система.Когато пишеш в интернет е по-лесно, тогава спокойно ти минава мисълта , можеш да я промениш или поправиш виждайки я вече написана.А и човек няма смелостта да каже някои неща на живо или гледайки някого в очите, а така е по лесно.Така ще стаен и по достъпно.

    ОтговорИзтриване
  9. Интернета ни завладява навсякъде и по всяко време с всичко вече можем да имаме достъп.Мобилните оператори ти предлагат безплатно ползване.Там има всичко и можем да се информираме постоянно за новости и теми от които се интересуваме.Както и ти пишеш, тук можеш преспокойно да споделиш някаква идея или проблем.Но все пак не бива да бъркаме Интернет пространството с реалността в която се намираме.Не бива да позволяваме когато нямаме Интернет, да се чувстваме все едно сме в затворена празна стая, в която трябва да прекараме няколко дни.Трябва да внимаваме да не прескочим границата.

    ОтговорИзтриване
  10. Така е, чрез него имаме достъп до всичко веднага.Пишеш много добре, поздравления.

    ОтговорИзтриване
  11. За жалост този интернет така ни е завладял, до такава степен сме започнали да свикваме с его, че губим нужната от общуване с реални хора.Тук човек може да си изкаже мъките и своите чувства, дори и да се обясни на някого в любов без той да може да разбере кой е.Понякога човек има нужда да каже какво таи в себе си и тъй каро знае, че няма да го разберат или не иска да натоварва своите близки, интернет е добра опция.Пишеш много добре, поздравления и се надявам да продължиш да споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  12. Дам така е истината е че сме зависими малко или много. И това да си спомням какво съм правила преди да имам интернет не ми помогна особено в онзи момент. Нуждая си от него, защото той е връзката ми с приятелите (скайп или фейсбук), когато търся нещо го намирам в интернет - дали ще е водопродчик или адрес, намирам и много информация и мнения за филм, за фирма, в която ще кандидатствам за работа и т.н.Не че не можем без интернет, просто не искаме да не можем и се пристрастяваме, особено в местата където можем да общуваме с приятели.Лошото е че е започнало да заменя истинските излизания и срещата очи в очи.Пишеш много красиво и вдъхновяващо.

    ОтговорИзтриване
  13. Така е "клавиатурата никога не остава наранена от думите, а мониторът ги отразява всичките до една". Мисленето понякога помага, но друг път ни пречи да изразим и да кажем точно това, което мислим и чувстваме към своите любими хора. Интернет е един свят, в които можеш да правиш каквото си поискаш и да се представяш за такъв какъвто искаш,няма как да сме различни, това сме ние, просто според местата и според обстоятелствата се показваме по различен начин. Тук никой няма да ни прекъсва или да оспорва нашето мислене и спокойно можем да се изкажем напълно.Статията ти е страхотна, пишеш много хубаво.Дали всичко, което можем да напишем бихме го казали на когото трябва?

    ОтговорИзтриване
  14. Интернета е голямо спасение понякога от скуката.Хубава статия.

    ОтговорИзтриване
  15. Тези две изречения които съм извадила от текста ти са много силни и добре написани.Много верни и ме накараха да се замисля наистина по колко време отделяме , за да пишем на някого чрез него."Понеже той е като прозорец към един по-друг свят, където хората са такива каквито искат да са, но пък и доста по-често им е по-лесно да изразят истинската си самоличност в Интернет, отколкото на живот.Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една."Мониторът наистина няма как да остане наранен.Може да бъде наранен монитора за когото е бил предназначен даден текст :)продължавай да пишеш и споделяш с нас.Пишейки можем да се изразим много по -точно и дълбоко.

    ОтговорИзтриване
  16. С всеки човек е така,когато тръгне да пише той като че ли е спокоен никой не седи с вперени очи в него и по спокойно може да изкаже своите чувства."Просто никога на глас не бих могла да кажа повечето от нещата, които пиша тук. И може би тези, които ме познават, смятат, че съм съвсем различна на живо." Харесва ми блога ти.Винаги пишеш така откровено и истински за това как се чувстваш.Мисленето понякога помага, но друг път ни пречи да изразим и да кажем точно това, което мислим и чувстваме към своите любими хора.Интернета понякога пък вреди ако искаш да кажеш нещо под формата на шега не всеки би те разбрал.

    ОтговорИзтриване