неделя, 16 февруари 2014 г.

Май ще излезе, че теорията за ранното пиле, което пеело рано, не е чак толкова лоша. Въпреки че хич не обичам да съм недоспала, ранното ставане сутрин не би ми пречило, дори искам да ставам поне в 8 всяка почивна сутрин, а не да се излежавам до 10-11 (знам, че 8 за някои е късно, но аз ставам в 5 през останалата част от времето, така че ми е простено). Когато се събудя  по-късно от 10, ми се струва, че денят ми вече е пропилян. А започването на сутринта с тази нагласа, води тъкмо до това. Когато в 11 съм се изкъпала и закусила, се оказва, че имам някои позабравени задължения или пък неочаквано ми изникват непредвидени... и тъкмо когато съм си планирала какво да свърша през деня, се оказва, че всъщност въобще няма да имам време в графика си за това нещо. Ей на това понякога му казвам пропилян ден (зависи от непредвидените задължения и къде се намират по скалата на удоволствието).

Няма коментари:

Публикуване на коментар