неделя, 23 февруари 2014 г.

Вината на обстоятелствата

Хората все обвиняват обстоятелствата и стечението на събитията. Все те са им виновни. Все те са „такива“. Но обстоятелствата не са такива. Хората са такива, характерите са такива, моралът е такъв, ценностната система е такава, но не и обстоятелствата. Те са само последствие и съвкупност от тези неща. Обстоятелствата ги създават хората. А това, че хората са лоши, че не са перфектни и че не обичат да рискуват, довежда до тези „обстоятелства“.
Все чакаме нещо - перфектния момент, перфектния човек, перфектните обстоятелства или пък определяме нещо като перфектно и все него гоним. А истината е, че се страхуваме да вземем момента и да го превърнем в перфектен или пък да му се насладим такъв какъвто е, макар да противоречи на представите ни за перфектното. Перфектно няма. Единственото, което имаме, е сегашния момент и един-единствен живот. В какво ще го превърнем - ние решаваме. Имаме право и на двете - да обвиняваме „обстоятелствата“ или да се възползваме от тях и да ги променим. Всичко, всичко зависи от нас. Но ние се страхуваме да рискуваме и да живеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар