Разбрала съм това отдавна. Всъщност никога не съм се противила, защото за мен няма по-голямо удоволствие от това сама да постигам успехите си, сама да се справям с проблемите си и сама да поставям правилата си. Не ми пречи дори това да бъда сама - и в двата смисъла - да съм необвързана или да съм сама в стаята, вкъщи, на разходка. Второто - защото в такива моменти мислите ми избълват като лава и мога да ги подредя и насоча. Първото - защото и така съм си самодостатъчна, и сама имам какво да правя, и сама ми е забавно, чувствам се добре със себе си и не бих позволила на никого да разруши това. Избирам дълго и бавно и не страдам от комплекса „трябва да си с някого, за да си пълноценен“. Не разбирам как хората са с някого само за да не са сами. Никога не е имало по-странно нещо на света.
Но понякога дори на силните жени, тръгнали да покоряват върховете си през морета и океани, им се иска да има бряг, на който да отседнат и поне за малко да забравят, че са силни. Вечер, когато токчетата и гримът са свалени, ти се иска да има две ръце, на които да се отпуснеш, глас, който да ти каже, че всичко ще бъде наред. Иска ти се някой да се интересува от деня ти и с нетърпение да чака да ти разкаже своя. Иска ти се този някой винаги да има две-три шеги в ръкава и сълзите от преумора да бъдеш силна да се превърнат в сълзи от смях. Иска ти се за миг да бъдеш слаба, защото той е по-силен от теб и можеш да си го позволиш.
А на сутринта, когато се събудиш отново с 24-каратова усмивка, да няма и следа от слабостта, защото той ти е дал от собствената си сила, а да си готова отново да покоряваш върховете на мечтите си.
Предполагам, че това си мислят силните жени вечер, преди да заспят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар