Най-трудното

Най-трудното нещо е да сдържаш гнева си. Да броиш до десет, преди да кажеш нещо, да мислиш наистина всичко, което казваш. Да не допуснеш изблиците на ярост да разрушават приятелства, защото всеки прави грешки. Да се научиш да прощаваш и да даваш втори шансове. Да се научиш да си спомняш доброто, което някой е направил, вместо да му натякваш лошото. Най-трудното нещо е да се извиниш за грешките си.
Най-трудното нещо е да бъдеш победен. Друг да получи наградата, която ти искаш. Друг да е по-добър от теб в нещо. Да паднеш на бойното поле и да се изправиш с гордост след битката, която ти е донесла загубата.
Най-трудното нещо е да спечелиш. Да вложиш всички усилия, за да размажеш противника. Да използваш всички възможни средства и въпреки това да запазиш достойнството си. Да получиш наградата и да съумееш да я оцениш заради самата нея и заради положените усилия. Да не забравиш какво си инвестирал в постигането й. Но и да не забравиш хората, които са те подкрепили. Да не забравиш противника поразен на бойното поле, а да му подадеш ръка да се изправи.
Най-трудното нещо е да изградиш воля и дисциплина. Да забравиш за прищевките и да се придържаш към някакви принципи. Да си кажеш  „стига“ и наистина да е „стига“. Да решиш, че ще го постигнеш и реално да го направиш. Да държиш на думите си. Да знаеш, че си взел правилното решение в някаква ситуация и да се придържаш към него, каквото и да ти коства. Всеки път, в който си казваш „това е за последно“ или „още малко“, е саботиране на волята и постигнатото.
Най-трудното нещо е най-сладкото. Или пък не...
Понякога най-сладкото е да създадеш принципи и след това да ги нарушиш. : )