понеделник, 3 февруари 2014 г.

Търпението

Толкова съм нетърпелива, че понякога се чувствам като малко дете, което тропа с краче, и трябва да има всичко на мига - без значение колко голямо е желанието. А истината е, че цялата магия е в търпението. Да умееш да даваш най-доброто от себе си, но и да имаш търпението да го пожънеш, а не да го заровиш и на другия ден с нетърпение да го извадиш, таейки глупавата надежда да е станало годно за ядене. Тогава просто всичките ти усилия отиват на вятъра. Знам го, но така и не го научих. Не научих да имам търпение. Не се научих да полагам всичките си грижи за посятото, докато се превърне в това, което трябва. Аз тропах с краче и му казвах „Трябва да пораснеш - сега!“ И му се ядосвах, че не ме слушаше. А то всъщност е растяло - бавно, но сигурно. Само че аз или обръщах гръб на усилията си и оставях някой друг да обере плодовете или пък го разравях и бях недоволна от резултата. А всичко, което трябва да правя, е да се науча на търпение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар