събота, 5 януари 2013 г.

Нямам граници...



Знам, че не съжаляваш. Никога не би го казал, още по-малко пък показал. Гордостта ти е нещото, което най-силно ме привлича и отблъсква от теб. Като двуполюсен магнит е. Жалко за мен - не ми остана и частица от моята. Влюбеността ми я погълна. Готова съм да те последвам и на край света, ако искаш. А ти си готов да ме заведеш там и да ме изоставиш, без да ти мигне окото. Не би съжалил, не би те заболяла съвестта, всъщност доста често се съмнявам да имаш такава. Но ми харесваш. И не ми пука за гордостта, нямам граници... Когато искам нещо, винаги става мое...

Няма коментари:

Публикуване на коментар