I got tired of waiting wondering if you were ever coming around...
Винаги съм си мечтаела за любов като в приказките. Разтърсваща, истинска, необичайна, странна, всепоглъщаша и завършваща с хепи енд. И странното е, че когато я получа, никога не я осъзнавам като такава. Когато си вътре в нещо, не можеш да го видиш, да го определиш, ти просто го чувстваш и се вливаш в него. Но когато всичко приключи и го гледам отстрани е по-лесно да му лепна етикет, да отлича плюсовете от минусите му и да отбележа в дневника си до колко съм се приближила до мечтата си този път. А всеки път напредъкът е по-голям и по-голям. Наскоро изживях „Съвременната история за Пепеляшка“, осъзнавайки го едва вчера, когато отново изгледах филма и си припомних сюжета му. Беше най-хубавата любов в живота ми, макар и една от най-кратките. Но нали ако няма препятствия по пътя, бързо бихме изгубили желание да го извървим. Затова все още продължавам да търся своята приказка - да се върна в предишна такава или може би да продължа да я изживявам, не знаейки, че още не е завършила... или пък да се впусна в нов сюжет с нови и още по-разтърсващи герои и преживявания. Единственото, което знам е, че моя Ромео идва, а аз няма да стоя на балкона, за да го чакам, нито пък ще позволя на обстоятелствата да ми забраняват да съм с него. Като една съвременна Жулиета, ще продължавам да вървя към своя принц и дори да се боря за него, защото знам, че щастието не пада от небето и не е цел, а посока. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар