Мислил ли си си някога, че може би аз и ти сме направени един за друг? Че аз съм тази, която те разбира и споделя мечтите ти?
Всички тези неща, които правим заедно постоянно... Понякога ми се иска да сме малко по-близки, но вярвам, че и това ще стане с времето, просто трябва да съм малко по-смела, а често го забравям или просто нямам смелост да бъда по-смела. Не мога да ревнувам нещо, което не е мое, но често си те представям с други, по-добри от мен, които може би те разбират по-добре, които те заслужават повече. Тогава се спирам и се питам - защо цялата енергия, която изразходвам за измислянето на подобни сюжети, не я използвам, за да те спечеля, за да те накарам да се влюбиш в мен, да споделяш мечтите си с мен?.. И аз не знам. Защото съм глупачка, която стои със скръстени ръце, чакайки те да паднеш от небето и да ми кажеш, че искаш да съм твоя. Казвам си „Някой ден ще го накарам да се влюби...“, но този ден така и не идва, а кой знае - може би някоя друга в този момент те кара да се влюбваш и си готов да обърнеш света заради нея... И пак си казвам - Действай! После го отлагам... Имало време. А колко малко е времето ни на тази Земя... Още по-малко е това време, в което си позволяваме да бъдем щастливи. Кога ще си го позволя и аз накрая?
Няма коментари:
Публикуване на коментар