събота, 5 януари 2013 г.

Този, който ме ранява..



Или както го е изпяла една българка  - „Влече ме този, който ме ранява.“

Невероятно е колко много момчета има покрай мен. Днес си преглеждах съобщенията във Фейсбука и видях, че само за последната седмица съм говорила с 34 различни момчета. После пак ми кажете да общувам с повече момчета и съм щяла да го забравя. Друг път. Не са ми интересни, използвам ги да си запълвам времето. В един не открих неговия сърказъм, неговия поглед върху нещата, неговия начин да ме дразни и да ме привлича едновременно, неговия начин да ме провокира. Да, ще кажете - няма като него, но може да има по-добър. Но няма! Търсих! И не съм заслепена. Просто те са скучни. Може би защото мога да ги имам, мислех си. Но и това не е. Просто нямам желание да им се обадя в 3 през нощта да им кажа, че не мога да заспя, нямам желание да стана сутрин, за да ги видя, или пък да остана до късно посред нощ пред екрана, за да им пиша. А някои от тях биха преобърнали и света, ако поискам.
А той - той ми търси заместнички и вероятно успешно. Коя ли изобщо му е казвала някога „не“?
С него искам толкова много неща. И не ме интересува, че ще ме нарани, защото ако не ме нараняваше, щеше да е един от тях. The way he hurts me is making me falling for him. И не ме интересува, че съм му безразлична. Щом искам да споделя с него как е минал денят ми, ще го направя. Ще му звъня в 3, ако искам. Ще го карам да ми споделя и да иска да прекарва времето си с мен. Не ме интересува колко други има в живота му. Щом аз го искам, ще бъда най-добрата за него. И ще бъда тази, която той иска. Ще му пиша и ще го разпитвам. Дори да ме намрази, няма да се отделя от него. Нека ми казва пак, че съм пристрастена. Да не би да е лошо? Мисля, че ще му хареса дори...

Няма коментари:

Публикуване на коментар