За последен път. Голямата слънчева сграда отново отвори обятията си, за да ме приюти. Знам обаче че там отвън ме чака Той - истинският живот, и няма да му се изплъзна. Само след осем месеца вече ще ме е обхванал здраво, без да имам право да се върна назад. А толкова неща преживях на тези чинове, в тези коридори, с тези хора... Колко слънце и колко дъждове са минали... Дванадесет лета в училище, месеци на безгрижие, на невинност... Щастливи години, които още не мога да повярвам, че вече са се изнизали...
Като за последно си пожелавам, много усмихната учебна година, за да си отида, както и дойдох - щастлива, че съм имала възможността да бъда част от тази чудесна гимназия... :) За мен наистина беше мечта. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар