Времето...

           Часовете и минутите се изниват скорострелно покрай нас. Понякога ги изпускаме и те без колебание се отдалечават, друг път тичаме с тях, за да ги догоним и да си наваксаме пропуснатото. Единственото, което остава вярно и вечно като константа, това е, че животът е кратък и трябва да се научим да живеем с неговото темпо, иначе ще го изпуснем.

Малко е рано за равносметки, но вчера, докато пътувах към училище, в главата си направих такава на изминалите четири (в момента тече петата) години в МГ-то. Всяка една година от гимназията ми е дала по нещо ценно.

2007/2008 - Трудна година. Началото на гимназията. За стеснителен човек като мен това си беше едно изпитание. Може би за всеки в началото е трудно да свикне с новия колектив, само че при мен новите хора винаги са били задача с повишена трудност. В края на годината обаче се чувствах много по-добре, отколкото преди да вляза. Вече бях свикнала и почти нямах проблеми. Тази учебна година ми даде и една много добра приятелка - Марианчето. Нея, честно казано, си я обичам най-много от класа, защото е много искрена и мога всичко да й кажа.

Научих, че: Светът е пълен с лицемери, но това не бива да ни подвежда и не трябва да подхождаме с предубеждения към новите хора, с които се срещаме, защото те може да са съвсем различни от тези, с които досега сме общували, а и сред тях наистина може да имаме някоя сродна душа.

Песен от този период:

 2008/2009 - Годината, в която се запознах и сприятелих с другата ми добра приятелка Петя. Оттогава сме като дупе и гащи. :D Навсякъде си бяхме заедно и си помагахме (по програмиране и математика :D) Както казва майка й: „Весел живот си живеете с Анелия. Назад-напред, хахо-хихи... Пък задачите... друг да ги решава.“ :D От срещата ми с Петя обаче животът ми наистина си е доста по-весел - сигурно много са ни се ядосвали бабките (а и не само) в рейсовете, когато сме се заливали от неконтролируем смях. :))

Научих, че: Не трябва да гледаме толкова сериозно на живота. Все пак ни се случва по веднъж. Няма смисъл да се ядосваме за глупости. Те са прекалено повърхностни пред това, което ни е дадено - възможността да живеем и да сме щастливи.

Песен от този период:

2009/2010 - През тази учебна година в живота ми дойде Франц. Бях и много щастлива, понякога и нещастна. Хиляди настроения минаха през мен, които за съжаление се отразяваха и на ученето. Мога да кажа, че в известна степен тогава бях емоционално нестабилна, но от друга страна си бях и сама виновна, защото не спирах да мисля и постоянно си измислях всевъзможни ситуации, в които започвах да вярвам и да си втълпявам. Пубертетски истории, които се радвам, че надживях.

Научих, че: Стига да искаш нещо ужасно силно можеш да го постигнеш. Както е казал Сократ: „Когато започнеш да желаеш толкова силно успеха, колкото въздуха, когато се давиш, тогава ще го имаш.“

Песен от този период:

2010/2011 - През тази година се стабилизирах и като че узрях. Птичката на щастието кацна на рамото ми. :) Станах още по-амбициозна и започнах да се уча на търпение. Прочетох доста книги и изживях много неща.

Научих, че: Любовта съществува. Просто трябва да я опитомим, както Малкият принц опитоми своя лисугер. :)

Песен от този период: Тук може би ще ви разочаровам с една чалга, но истината е, че най-силно с нея свързвам тази учебна година, особено края й. Постоянно я пеехме. :D

2011/2012 - Предстои да се разбере, но със сигурност много важна и, надявам се, интересна година от живота ми.

Научих, че: Ще ми липсват тинейджърските години повече от всичко.

Песен от този период (засега):

Постоянно звучеше от радиото, докато ходех на работа.