сряда, 28 септември 2011 г.

Новини


           Макар да остават още няколко месеца, училището вече обезателно е към своя край и аз изживявам едни от последните си безгрижни дни. Всъщност не могат да се нарекат точно „безгрижни“, защото и те си имат своите задачи и тревоги, но пък знам, че идва краят на времето, в което някой ще се грижи за мен, ще му пука, ще ми помага... Оттук нататък всичко е въпрос на собствен характер, на собствен избор. Разбира се, не че ще остана сама, но трябва да се науча сама да се справям с живота, без да чакам помощ от някого.
           Интервюто за „1000 стипендии“ беше огромно и страшно предизвикателство за мен. В известна степен съм горда от себе си с това, което постигнах. Познавайки се, знам, че се справих страхотно за себе си, защото никога не съм очаквала да говоря толкова добре, високо и изразително пред публика (и то важна публика). Тези хора не ме познаваха, може би това няма да ги впечатли, колкото би се впечатлил някой, който е прекарал повече време с мен, но това е без значение. Важното е сам да си удовлетворен от себе си. Но мисълта ми беше друга. Това беше само началото. Колко ли още такива интервюта ми предстоят в живота!... Те със сигурност ще са много по-важни от това. От тях може би ще зависи кариерата ми, бъдещето на децата ми...
             Както казах, идва краят на училището или по-скоро краят на началото. По тази причина ми предстоят доста важни изпити, за които трябва да започвам да се готвя още от сега, дори малко закъснявам. Не че ме притесняват особено останалите, но Държавният изпит по специалността направо ще ми изяде главата. Преминавайки това изпитание (две теории и две практики), ще получа удостоверение (или нещо такова) за програмист II-ра и III-та степен. Теоритичната част не ми е проблем, но практиката (ако се падне C++) ще ме схруска за закуска :)) и май ще трябва да се явявам и на септемврийския вариант на изпита. Но да не се настройвам толкова песимистично отсега. :) Мисълта ми беше, да ме извините, ако отсъствам от време на време от блога. Разбира се, за мен той си остава много важна част от моето ежедневие, с която не бих се разделила на този етап.
             Не знам дали ви съобщих (не съм), но балът вече е обявен. На 26 май. Малко късничко, но тази година и матурите са късно - 21 и 23. Той си остава най-хубавата част от 12 клас. Вече нямам търпение да започвам да избирам рокля, но това сигурно ще стане чак след Нова година. Екскурзията обаче още не е решена. На мен ми се иска да е някъде в чужбина (досега не съм я посещавала), ама част от хората държат на Слънчев бряг. Няма да правя по-задълбочен коментар, че току-виж обидя някого, пък и нали всеки има право на избор. Ще кажа само: „Нали всички ще са там, 'ай и ние да сме там, да сме като всички.“ Ще опитам да се въздържа от по-нататъшни излияния по темата.
            Друго, което не съм разказала е, че май реших окончателно какво ще уча. Уф, знам, че съм тъпа. Един истински целенасочен човек би трябвало вече да знае това, ама аз - не. Кой знае, може и това да не е окончателно. Когато искаш да получиш всичко, не можеш да се откажеш дори и от минимална част от него. Последно ви бях казала, че ще уча Социология, сега обаче кривнах в точно противоположната посока, спирайки се на Приложна математика. Защо и какво и е толкова хубавото на тази специалност? Нека не бъда наивна и доверчива, но по що-годе достоверни данни в нея има около 100 процента реализация. Или казано иначе, с нея мога да стана почти всякаква, е, стига да включва математика. Дано само да не са въздушни кули и накрая да мога да се реализирам само като обща работничка. ;D Разбира се, това не е  краят. След това смятам да специализирам магистратура - Софтуерни технологии, за да си завърша това, което така или иначе съм започнала - Програмирстването :D. Все пак поне университета засега вече е сигурен - ПУ. Може да не е кой знае какво, но то и в Cambridge да отидеш, ако нищо не става от теб, пак няма да станеш човек, така че отивам с надеждата, че все пак от мен човек ще може да стане.
           Пак се отклоних надълго и нашироко. Не че няма още за разказване. Почна ли да пиша, винаги измислям какво още да добавя, но тъй като нямам много време, а и за да не ви отегчавам още дълго, засега спирам. До нови срещи! :)

2 коментара: