петък, 16 септември 2011 г.

Възможно ли е...?

          Объркана съм. Рядко се случва да не знам какво искам, но този случай май е точно такъв. Колкото повече наближават кандидат-студентските изпити, толкова повече не знам какво да уча. Решавам едно, после решавам друго. Колебая се за София, но знам, че не ми се ходи там, въпреки че образованието сигурно е на по-високо ниво.
          Засега съм се спряла на Социология в ПУ, но не знам дали изобщо има смисъл и дали си заслужава. Дали университета е на ниво, дали ще изискват от мен максималното, както аз самата винаги изисквам от себе си. Не обичам нещата да стават през пръсти. Ако студентските ми години ще минат, без да се напрягам много-много, то тогава няма абсолютно никакъв смисъл от тях. Аз искам да е трудно, за да знам, че си е заслужавало, за да знам, че съм се справила и съм станала наистина добра в областта си. Вярно, истинският специалист не го прави университета, той сам става такъв с талант и труд. Но като знам колко демотивиращо действа фактът, че някой преподавател не изисква много от учениците си. Поне при мен. Щом не изисква много, той не ми и предлага много, следователно единствено си губя времето, а аз мразя да си губя времето... Искам да се занимавам с наистина сериозни неща, искам стимул, искам дисциплинирана подготовка. Не искам да губя четири-пет години от живота си просто така. И без това е кратък.
Дали изобщо е възможно да получа това в България, в държавен университет, в Пловдивския университет?...

2 коментара:

  1. Труден въпрос. По мое мнение няма университет в България, където поне едно-две неща да не минават "ей така", в това число е и софийски (по разкази на моя приятелка, учеща сериозна специалност там). За 4-5 години просто е невъзможно да не срещнеш поне един урунгел, който да си води лекциите през просото, да ти иска невъзможни пари за учебник, или пък нещо друго.
    Университетите в чужбина се славят с много добри бази и солидно образование. Но погледнато реално, Страна на чудесата не съществува. Така че, избери място, на което наистина искаш да бъдеш, защото все пак трябва и да живееш там, не само да учиш. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за съвета, Рени (ако може :))! Абсолютно съм съгласна с теб. В крайна сметка сигурно и това ще направя. Все пак отивам да уча, а не на заточение. Пък и щом специалността ми харесва, се надявам, че всичко останало ще е наред или поне в границите на нормалното. :)

    ОтговорИзтриване