Ако е това, то моите „добри“ години минаха. Сега съм лоша, но поне не се страхувам да кажа „не“, не се страхувам да нараня някого, когато го заслужава. Все пак не робувам на хората и на техните представи. Всеки си има собствени - просто някои са склонни да погледнат нещата от хиляди гледни точки и не се страхуват да изберат правилната, а други са се затворили в крепост от предразсъдъци, страхувайки се да не дойде някой, който да ги разруши из основи.
Не съм добра, но това не ме прави лоша. Дори по-всички закони на езикознанието и логиката, едното не е следствие от другото. Ако понякога съм егоистка, то е защото съм тук на Земята, за да направя най-доброто, което мога, и за да получа същото в замяна. Всички сме тук с тази цел, само че някои се страхуват да поискат за себе си и затова искат за другите, само че от това страдат само те. Винаги съм казвала, че не е лошо да си егоист. Разбира се, това няма нищо общо с егоцентрика, който си въобразява, че света се върти около него. Не, аз знам, че света не се върти около мен, искам аз да се завъртя около него, за да мога да взема всеки шанс, който ми се дава. Не ми обяснявайте, че това е лошо, г-жа Р.А. го прави всеки час по философия, само че тя дори не осъзнава за какво говори, дори не я интересува, че на следващия час си противоречи тотално. Нещата трябва да се гледат от практическа гледна точка, колкото и учебници да прочетем едва ли ще се научим да живеем. Но се отклоних...
Работата е там, че няма значение дали сте добри или лоши според хората, нито пък докъде се простират границите на добротата. Въобще няма значение какво означава „добро“ и „лошо“. Важното е човек да живее според собствените си принципи, да вземе от живота това, което му се дава или поне това, което може да носи. Запомнете, дори и най-лошите хора, които историята помни, за някого са били добри... :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар