Светът да бъде в краката ти...

Какво означава „светът да бъде в краката ти“ и нима е възможно целият свят да се върти около един само човек?

Наскоро завърших прочита на българската книга „Тютюн“. Честно казано, не мислех, че книга с това заглавие би ме грабнала със съдържанието си, но както казват – не трябва да съдим само по опаковката.

Димитър Димов е бил невероятен психолог. Перфектно е уловил и най-тънките струни на човешката душа, на чувствата, на равнодушието, на прехода между двете. Докато чета само, мога да почувствам това, което усещат и героите. Първо, по детски наивната и чиста любов на Ирина към Борис, след това безразличието й към живота. Почувствах как душата й трепна, когато започна да преминава от наивното момиче в светска кокона. Докоснах се и до мимолетните моменти, в които това момиче се завръщаше, за да обладае „развратницата“.

Това чудо на литературата ме накара да се замисля какъв е смисълът на нашия живот. Героите на романа, най-много Борис, се борят едва ли не за надмощие над целия свят, жадуват той да е в краката им, а те – на върха му.

Случва се. Може би е нормално, може би всеки превърнал се от дрипав селянин в милионер би се главозамаял. В известен смисъл ние можем и да се възхитим от него – не всеки успява за толкова кратко време да изкачи толкова много стъпала в йерархията. Но тук въпросът е за коя йерархия говорим? Това не е стълбицата на щастието, нито на любовта, нито на мъдростта или духовността. Това, което, повърхностно погледнато, изглежда като изкачване, всъщност се оказва падение по стълбицата на най-висшите човешки ценности. Заслужава ли си това целият свят да се страхува от теб, да лази в краката ти, да ти се подчинява? Изобщо за какво ти е да си властелин, когато погубваш човешкото в себе си, когато със всяка крачка се превръщаш в робот за пари, загубваш тръпката, любовта, живота? Това ли е смисълът – да си отидеш на 36, защото черният ти дроб е пропит от алкохол, или пък сам да прекъснеш живота си в разцвета на силите си, защото вече е изхабен и никому непотребен, защото няма нещо, което да те зарадва и развълнува? Не. Това е цената на властта. Смисълът е съвсем друг. А аз търся него. Не желая нито власт, нито пък бих платила цената й. Радостта от живота ми е много по-скъпа.