четвъртък, 22 септември 2011 г.

Слънце сред буря...

          Добре че те намерих. Как хубаво е, когато си с мен! Вече напълно се бях отчаяла, но ти ме огря. Нямах сили да избягам, нито пък съм го искала. Просто дадох воля на чувствата си. Любовта ме взе на крилете си и ме понесе към тайнствени и чудни страни... А аз откога го чаках този момент. Цял живот за него съм мечтала.
         Добре че те намерих, иначе още да съм самотна. И без това малко хора ме разбират, камо ли пък да съумея да се забавлявам с тях. Не знам защо, но всичко ми се струва прекалено повърхностно. А с теб е различно. Ти мислиш в перспектива като мен. Ти не се главозамайваш по петъчния купон, който предстои, и как ще се напиеш там. Не... Далеч над тези неща си. Мислиш и за утре, но успяваш да живееш добре и днес.
         Добре че те намерих. Бях се отчаяла в този свят, пълен със самозвани „ловци на сърца“. Малко са като теб. Повечето като че ли все мислят с коя ще са тази вечер, какъв алкохол да си купят, в коя дискотека да се „разцепят“. Как би оцеляла душата ми в този свят?! Толкова беше уморена да се сблъсква със „страшния пич, собственик на сърцата на 10-15 мацки“.
         Добре че те открих... и ти откри мен. Душата ми достигна бряг, към който винаги да се завръща след лутане в бурното море. На който винаги я чака НЯКОЙ...



Илюстрации: Ученическа учебна тетрадка

Няма коментари:

Публикуване на коментар