понеделник, 12 септември 2011 г.

Тайната на успеха

„Не питай старило, а патило.“ - казват мъдрите. В повечето случаи „старилото“ и „патилото“ се припокриват, но не е в това същността на настоящата статия.
Като човек, на когото тепърва му предстои да опознае живота и да навлезе в дебрите му, аз се интересувам от възможностите за развитие и от мнението на тези, които са поели по пътя си доста преди мен - как са стигнали до това, което имат в момента, и каква според тях е тайната на успеха.
Започвам обаче да се съмнявам дали изобщо да се доверявам на по-възрастните. Някои ми казват „Трябва да свикваш да работиш много за малко пари - това е животът, примирявай се.“ Други коментират - „Може и да постигнеш много в живота, но ти трябва много късмет и връзки. Ако тръгнеш съвсем сам от нулата, е възможно и да успееш, но след много къртовски труд.“
Ако ме познавате или имате поне представа за мен от статиите ми, ще предположите и сами, че тези две мнения съвсем не са ми по вкуса.
Първото мнение е на представител на третата възраст. Веднага ме препраща към „Елегия“ на Христо Ботев.

...или тоз що толкоз годин ти пее:
„Търпи и ще си спасиш душата?!“

Благодарна съм, че България е раждала толкова непримирими „чада“ като Ботев, иначе още щеше да е „в хомот нашата шия“. Може би е нормално нашите баби и дядовци да са на това мнение, те са минали през доста тежки години, слушали са много за робството от техните баби и дядовци, а то е оказало огромно влияние върху самочувствието и духа на българина. Когато животът ти е преминал в мъки, ти не си склонен да повярваш, че след теб ще дойде по-добро, ти си свикнал да се примиряваш и просто да оцеляваш, както можеш. За съжаление още българският народ не се е отърсил от оковите на петвековното робство, а докато това не се случи - всяко следващо поколение ще бъде учено да се бои от Бога и да се примирява; ако получи плесник по едната буза, да дава и втората, очаквайки това някога някъде да бъде възнагредено. Само че това може и да не се случи...
Ако сами не търсим справедливостта, ако сами не си създадем живота, за който мечтаем, няма кой да го направи вместо нас. Няма смисъл да търпим и да се мъчим тук на Земята, очаквайки края на мъките и възнаграждението горе на небето, защото ако това „горе“ така и не настъпи, единственият шанс да бъдеш на Земята и да изживееш нещо би бил просто пропилян на вятъра.
Не отричам съществуването на по-висш разум, но дори и да го има той ни е дал възможността да живеем, да се развиваме, да се усъвършенстваме, да достигнем най-доброто, на което сме способни. Едва ли ни е създал, за да му се прекланяме и да ни наказва, ако го оскърбим - тогава какъв би бил Господ? Егоцентрик?

Второто мнение за възможностите за развитие в живота получих от зрял човек на средна възраст. Според думите му, хората в тази възраст са на мнение, че са нужни връзки и късмет, за да успееш. „Знанията са важни, но те не са от първостепенно значение. Първо гледат как изглеждаш, кого познаваш. Ако тези неща са ОК, чак на втори план идва проверката и доказването на способностите ти.“
Само че аз не съм на това мнение. Знаете ли, мисля, че имаме ужасно много възможности за развитие, но ни е страх да се възползваме, предпочитаме да залагаме на сигурното и никога не рискуваме. Да, нормално е, когато трябва да се грижиш за деца и семейство. Но имаме възможност да се развием и преди да създадем семейство. Всеки ден е една нова възможност. И нима, ако една врата ни се затвори, не можем да почукаме на друга, или пък сами да си направим врата, която да избираме пред кого да отваряме и затваряме? Нима, ако можеш да пееш божествено, но не приличаш на свален/а от корица на списание, трябва да забравиш за мечтата си? Може би, ако се целиш към чалга попрището, да. Но ако искаш нещо наистина добро за себе си, ще откриеш къде и как да го постигнеш. Защото живите хора мечтаят и творят. А тези, които просто съществуват, се примиряват с това, което им се дава, и дори вътрешно да искат повече, никога не извисяват глас, за да го получат...
Не можах да попитам младото поколение, на което животът тепърва му предстои, какво мисли по въпросът, но искрено се надявам, че има повече млади хора, които нямат намерение да се примиряват и след години ще могат да кажат „Да, аз успях в живота си и не ми бяха нужни връзки и далавери. Бях просто себе си, имах необходимия талант и нужните знания, както и достатъчно желание.“ : )


Картинка: Буквар за 1 кл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар