четвъртък, 15 май 2014 г.

Пролетта в душата ми



       Зимата в душата ми най-накрая свърши. Сега е пролет. Освобождаваща, красива, свежа, нова, възраждаща. Пролетта дойде с нови усещания и аромати и с много, много усмивки. Отдавна бях забравила какво е в съществото ти да се ражда нов сезон. Бях забравила какво е да преоткриваш, какво е отново да разтопиш ледовете си. Бях забравила какво е да си щастлив, да не можеш да се спреш да се смееш и на най-малката глупост. Бях забравила какво е някой да се интересува, някой да те чака. Много неща бях забравила. И за пореден път се убеждавам, че почти няма нещо по-добро от припомнянето на добре забравено старо удоволствие. За пореден път се убеждавам, че нищо не е незаменимо и че всеки край означава ново начало. А новото начало винаги е по-добро от всяко предишно. Понякога си казвам, че по-хубаво няма накъде. Само че всеки път ми се доказва, че винаги, винаги, ВИНАГИ може да стане по-хубаво, че има още за какво да се боря, за какво да живея, на какво да се радвам.
         Пролетта, която разцъфва в душата ми, отново ме кара да вярвам. Кара ме да благодаря, че не съм се предала пред студа на зимата, че не съм си отишла, че съм останала и съм я дочакала. Разбрах, че наистина - колкото по-студена е била зимата, толкова по-топла и красива е пролетта. Благодаря й, че винаги се завръща, за да ми припомни отново как обичам да живея и че наистина си заслужава. Наистина...

Няма коментари:

Публикуване на коментар