понеделник, 19 май 2014 г.

Your turn to cry


       Плакал ли си някога заради мен и ще плачеш ли, ако разбереш, че си отидох? Отидох си с вятъра и дъжда отми спомените за мен... Отидох си така неочаквано, както бях дошла. А ти може би все още си мислиш, че съм там някъде и те чакам... Ще плачеш ли, ако не срещнеш по-добра? Ще страдаш ли, че ме загуби? Ще псуваш ли онзи, който ме прегръща вместо теб? Ще мразиш ли себе си, че ме пусна? Някога ще съжалиш ли, ще поискаш ли да чуеш гласа ми? Ще заобичаш ли мен или някоя друга, както аз съм те обичала? Какво би направил, ако някой ден най-накрая осъзнаеш, че съм си тръгнала и никога повече няма да съм там, за да те чакам? Никога повече няма да те търся отчаяно и да се опитвам да върна нещата такива, каквито бяха преди? Какво ли, какво ли ще направиш? И ако аз се превърна в предишното ти Аз, ще можеш ли да продължиш, така както аз го направих? Ще можеш ли да преодолееш, да забравиш, да преглътнеш сълзите, да спреш мислите? Ще ме следиш ли, ще те вбесявам ли? Ще ти липсвам ли? Не знам, но май е време да поплачеш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар