Когато бях с него, постоянно се стараех да променя нещо в себе си, най-вече в тялото си. Не се харесвах, исках да съм по-добра. Исках да няма повод да не ме харесва. Не се обичах, подценявах се и полагах неимоверни усилия да превърна всяко несъвършенство в неговата противоположност. Мразех всяко парченце шоколад и всяка мазна баничка, които си позволявах да изям. Защото той щеше да е разочарован.
Сега се харесвам, да кажа дори и обичам. Тялото ми не се е променило, но с удоволствие си позволявам да си хапна мазна баничка и да й се насладя, макар че ми се лепва на коремчето веднага. Сега ме харесват такава, каквато съм. И аз също се харесвам. И когато тренирам - тичам или ходя на фитнес, е защото го искам, защото се чувствам така. Когато си забраня да изям нещо сладко е защото аз така съм си преценила, защото ми харесва да не го правя, защото самата аз ще се харесвам така. Не заради някого друг. Заради себе си. Защото харесвам тялото си всякак - както с леко закръглено коремче, така и с плосък корем.
Всякак се харесвам. Защото щастливите хора са красиви. А това дали човек ти се струва красив е въпрос не само на външната му красота. Ако един човек ти допада като личност, той започва да ти се струва все по-красив външно. Ако един човек се държи мило с теб, няма как да не го харесваш външно. А аз се държа страхотно със себе си, обичам се и другите около мен също ме харесват. Научих се да бъда това, което съм. Да се стремя към съвършенство, без да изпадам в кризи на самобичуване, без да натъжавам това красиво момиче, което нося в себе си.
Обичам тялото си! Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!
(инициатива Обичам моето тяло на Сайтът на Една Жена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар