за Него

         Много често стоя сама и си мисля за Него. Истинския. Той не е нито кестеняв, нито рус, не е със сини или кафяви очи, нито пък със зелени или пъстри. Той е всичко това. Няма име, а всъщност може да го наречеш по всякакъв начин. Може би не го познавам, но винаги е бил мой. Той - създадения за мен, който може би ме чака там някъде във времето и пространството. А може и да го познавам вече. Може да съм го целувала. Може пък и да не го понасям, защото още не сме разбрали, че аз съм аз и той е той. Може би някой ден ще погледна в очите му и ще кажа „Да, ти си.“ Ще стигна до това, което винаги съм търсила. Ще стигна мястото, към което винаги съм бързала. Дано го разпозная, дано го открия, дано го стигна, дано го намеря. О, да, знам - някой ден със сигурност ще знам кой е. Очите му ще имат неговия цвят, косите му - кестеняви или руси, ще носят точно неговия аромат. Името му ще е най-хубавия звук на света... ^^