понеделник, 19 май 2014 г.

За истинските хора или по-точно за липсата им

          Кога хората ще спрат да лицемерничат, да правят глупости зад гърбовете си, да говорят и лицемерничат? Кога ще се научат да бъдат добри един към друг или поне да си казват истината в очите? Колко рядко можете да видите нещо истинско, взаимоотношения, в които не е замесена лъжата? Чак е учудващо в тези дни. Някой да обича истински, някой да не лъже... Някой просто да бъде човекът, който е... без маски. Хубаво е и толкова ценно... като рядък диамант. Хората се страхуват от истината. Страхуват се да бъдат с тези, които искат, страхуват се да бъдат горди от това, което са, от мястото, където се намират, от нещата, които правят.
          И е толкова хубаво, когато срещнеш някого, който е искрен и не се страхува от себе си... Толкова, толкова хубаво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар