четвъртък, 15 май 2014 г.

Да бъда...

      Аз сама съм се заробила в своите граници и вярвам, че нещата винаги трябва да се случват точно по този гаден начин. Вярвам в себе си до време. Вярвам, че мога да имам всеки, ама до време. Мисля си, че моите противоречия и това, което ме различава от останалите, могат да изгонят всеки. Понякога се страхувам от това, което съм. Страхувам се, че съм обсебваща, че не съм това, от което се нуждае един мъж. Страхувам се най-вече не защото това е истина, а защото човек се превръща в това, което мисли. Мислите ми изграждат личността ми. И ако мисля, че не съм, значи не съм. Границите ми са там, където сама си ги поставям.
      Осъзнавам, че за ден мога да преобърна света си и постоянно го правя. Но после се връщам към добрата стара драма, сякаш се страхувам да съм щастлива. Сама си мисля и очаквам предателства. Не вярвам в искреността, не вярвам, че някой държи на мен. Не вярвам, че някой иска само мен. Постоянно се терзая от мисълта, че може би разочаровам тези, на които им пука.
       Най-трудната битка - да победя ума си. Да преобърна границите и представите си. Да си повярвам. Да знам, че заслужавам и мога. Да знам, че им пука и че аз съм единствената. Да знам, че аз решавам. Да знам, че някой си умира да реша да съм с него. Да знам, че съм готова да си тръгна, когато ме нараняват и не се държат добре с мен. Да се науча да поставям всеки на мястото му и да не се страхувам да загубя никого, ако не умее да се държи добре с мен. Да бъда силна. Да съм желана. Да съм обичана. Да съм това, което съм и повече. Да надхвърля собствените си очаквания. Да запазя гордостта си. Да сбъдвам мечтите си. <3

Няма коментари:

Публикуване на коментар