За онези страшилища

        Когато си момиче, мечтаеш да бъдеш принцесата на някого. От теб лъха на романтика и любов. Захласваш се по приказките и чакаш да дойде денят, в който и твоят принц ще слезе от белия си кон. И ако си достатъчно добра в това да бъдеш принцеса - да притежаваш необходимия инат и своеволие, да не се подчиняваш на многото прищевки на принца, наистина идва този ден. Превръщаш се в неговата принцеса и от този момент нататък светът става същото място, което познаваш от приказките.
         Почти всяко момиче си мечтае за това. С някои изключения.
         Онези страшилища с поглед по-невинен от този на всяка принцеса, но без грам от нейната наивност. Жени, способни да влязат в дома на мъжа и докато го гледат влюбено в очите, да го разрушат, а той да им е благодарен и да ги моли за повече. Ето това са истинските жени. От където и да я погледнеш - принцеса, но в ума - огън, дявол. Те са кралици.
          И докато повечето момичета мечтаеха да бъдат принцеси и чакаха своя принц, аз тайничко се надявах да се науча да бъда от тези страшилища, за да преобърна света и да разболея ума му.