понеделник, 1 февруари 2016 г.

И вече не бързам за никого...

"Да би могло все така да пътувам! Да не стигна никога до никаква гара, до никаква развръзка. Все така да вися между края и началото. Все така да се нося, без да трябва да вземам решение, без да сбърквам наново. Все така да пътувам, да пътувам през изживените и неизживени мигове, през това, което е било и което не е било, и което няма никога да бъде..." - Блага Димитрова

Но не... Аз бързах. Аз все бързах за някъде и затова никога и никъде не стигах. Да можех да върна времето, когато не бях взела такива глупави решения, да не слушах приятелките си, които не знаеха какво се върши в такива случаи. Да не действах прибързано, глупаво, притегателно. Да не настоявах. Да не задушавах. Да не отблъсквах. Не го обвинявам. Аз бях виновна. От една страна може би ще живея по-кратко в заблудата си. От друга - може би търпението ми би я превърнало от заблуда в истина. Научих по-трудния начин - на мъжа не трябва да се позволява да мисли в любовта, не му се задават въпроси, просто взимаш решенията вместо него, щом положението го позволява, а той под властта на целувките и страстта ти рано или късно ги приема без въобще да разбере за това...

Няма коментари:

Публикуване на коментар