вторник, 16 февруари 2016 г.

Кови, докато е горещо...

Казват, че желязото трябва да се кове, докато е горещо. Докато още има смисъл, докато още не са изстинали чувствата и най-вече спомените. Но дали наистина е така?
Ако се обърна и оставя за момент всичко настрани, дали ще го заваря същото след време? Дали отдалечаването и охлаждането няма да изиграят по-добра роля в случая? Дали няма да ми направят по-добра услуга? Ако прибързам, дали няма да се опаря прекалено? Или пък е просто така, защото това желязо вече не е горещо, а отдавна изстинало... Мисля да си ида. Ако нищо не ме върне скоро, значи ще се върна след време. След доста време. Пък дано желязото се сгрее отново от хубавите спомени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар