неделя, 21 февруари 2016 г.

Мнението е евтина стока

Тази вечер разсъждавам върху това как и до колко ние хората сме независими от чуждото мнение и като цяло дали е възможна пълна независимост от него. Много от нас твърдят, че не им пука какво говорят хората, но чуят ли нещо лошо по свой адрес, веднага кипват. Всички ние като че ли тайничко, преди всяко свое действие, се чудим как би изглеждало отстрани - по-мекия вариант на това какво ще си помислят хората.
Искам да ви  кажа нещо, което се основава на наблюденията ми върху хората около мен, а и върху мен самата - мнението е евтина стока. Мнението не е крайно и не е последно. Мнението дори не е нужно да бъде искрено. Споделянето на мнение още по-малко. След малко проучване, което направих, установих, че хората са много по-склонни да вървят след стадото и да харесват това, което то харесва, вместо да изразят индивидуалността си. Мнението им се мени според това, което е актуално към настоящия момент. Разбира се, не на всички, но в общи планове е така. Мнението се е превърнало в дребна разменна монета. Ако днес мисля по този начин, значи печеля този и този като приятели. Утре ще ми бъдат необходими други хора на моя страна, следователно сменям мнението си с точно противооложното му. Това вече е тежка форма на липса на мнение, но се случва.
Зависими сме от чуждото мнение, повече отколкото предполагате. Поне веднъж в живота си сме скрили нещо от хората или сме се почувствали нелепо, защото те не са ни разбрали. Това пак е вид зависимост. А всъщност защо е необходимо да ни пука за нещо толкова преходно и променливо? Никой не живее нашия живот, никой не чувства нашите чувства, никой не се бори вместо нас в собствените ни битки... Как тогава някой може да знае по-добре от нас каква е цената на това, което ни се случва, на това, което правим, и как мнението на някой, който няма идея, може да бъде поставено над това, което ние самите и само ние преживяваме... Замислете се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар