Промени мисленето си, промени света

Напоследък изпитвам все по-силна досада към хората, които постоянно се оплакват от живота си, а имам чувството, че колкото повече не мога да ги понасям, те толкова повече се навъртат около мен и ме обграждат с негативните си мисли. 

Едно се опитвам да втълпя на всичките си приятелки. Всичко зависи от тях. Нещата, за които толкова разпалено се възмущават, а никога не променят, нещата, които чакат да се случат, а никога не ги карат да се случат. Сякаш им доставя някакво мазохистично удоволствие да правят живота си драматичен, да се самосъжаляват и да натоварват околните със собственото си вътрешно напрежение.

Чудно ми е защо някои хора толкова трудно освобождават ума си? Как сами са затворили възможностите си, как са поставили граници толкова близо до аурата си и са я лимитирали? Как не дават воля и простор на въображението си, как не търсят новото и интересното, а се придържат към добре познатото старо? И не разбират, не проумяват, че набирайки една и съща погрешна парола, няма да накарат компютъра да се съгласи и да им даде нови резултати...

Тъжно ми е, че почти няма с кого да споделям моето open-minded разбиране за живота, моя стремеж да опитам от всичко. Често ме гледат с насмешка, когато говоря за нещата, които ме правят щастлива. Никога не ми вярват, че мога да постигна абсолютно всичко, което си набележа като цел, защото вярвам. Защото имам амбицията и силата. Много често чувам „Да, добре, хуу.“ и прекратяват слушането. За да си актуален, за да се вписваш в разговорите им, трябва да си човек, недоволен от живота, трябва да има за какво да мрънкаш, трябва все нещо да не ти е наред. А моделирайки по този начин мисленето си, те моделират и света около себе си... Давам им да четат книги и ми отговарят, че това е много хубаво, но е доста трудно за изпълнение, а и без това за тях не работи. Само за мен можело да свърши работа.

Имам нужда от изцяло ново обкръжение. От хора, които ме разбират. От хора, които умеят да управляват бъдещето си чрез ума си. От хора, които нямат вечно недоволни и изкуствени физиономии. От хора, които ще са готови да дойдат с мен и накрая на света и ще тръгнем посред нощ само защото сме свободни и можем.

Искам приятели, които излизат извън калъпа, наложен от обществото. Искам повече хора, с които мога да си говоря за всичко, без да си мислят как по-бързо да се отърват от мен и вятърничавата ми натура, защото  не се вписва в тяхната драма.

Искам само хора, които живеят в свят, който сами създават, защото знаят как. :)