Удобното извинение

„Удобното извинение“: в живота ни винаги има събитие, върху което да прехвърлим вината за това, че сме спрели да вървим напред. Някоя психическа травма, особено горчиво поражение, любовно разочарование или дори победа, която не сме осъзнали, ни изплашва и не ни позволява да продължим. Паулу Коелю

 Точно когато една идея се върти в главата ми сякаш целия свят около себе си съм съсредоточила върху тази идея. Всичко, което прочета, ме води към тази идея и ми показва, че не съм единствената, която мисли по този начин. Чудя се единствено аз дали си имам такова удобно извинение. Дали и аз си измислям такива удобни оправдания, зад които се скривам, за да не рискувам пак и пак, и пак. Попринцип съм човек на риска, чупя си главата редовно, но дали достигам максималния си капацитет? Може би мога да си я чупя по 1000 пъти на ден вместо по 100? Може би и аз имам своето удобно извинение да не направя нещо... Кое е ли е то?