четвъртък, 14 юли 2011 г.

Война със себе си...

Да водиш война със себе си е най-трудната битка. Да искаш, но да не трябва. Да изгаряш в изпепеляващ огън на още по-изпепеляващо желание, което е забранено от света...
Да заспиваш, за да се освободиш от бремето на мислите или за да се принесеш в свят, където реалността е по-различна.
И да желаеш още по-силно...
Защото колкото повече се борим срещу нещо, толкова по-силно започваме да го желаем.
Не зависи от нас. Просто така се случва понякога.
Иска ни се да не попадаме в такива безизходно-мъчителни ситуации. Но пътищата, по които поемаме понякога ги довеждат при нас. И без да осъзнаем, за миг, вече сме под тяхното унищожително влияние...
Да се бориш със себе си е най-трудната битка... изискваща килограми воля и съзнананието, че няма да си нито победител, нито победен.

2 коментара:

  1. Съгласен за тежестта на битката и килограмите воля, но пък победата е възможна и още по-сладко е усещането тогава.

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко е въпрос на гледна точка... Според мен не можеш да си победител в такава битка, защото унищожаваш част от себе си в нея, губиш много. Но пък от друга страна и печелиш - надвиваш нещо, което те е измъчвало. За мен обаче в този случай не си нито победител, нито победен. То е все едно да отидеш на война между две страни. Дори твоята страна да спечели, тя дава много жертви за тази победа... Един вид Пирова победа. :)
    Извинявам се за хаосът. Надявам се, че съм била разбрана! :)

    ОтговорИзтриване