петък, 8 юли 2011 г.

Обещанията

Може и да не вярвате, но те са навсякъде около нас. Пускате си телевизора и започва да тече реклама, която ви обещава, че новият прах за пране ще премахне петната петкратно по-добре от предишния ви, или пък слушате по радиото новата предизборна кампания (там като че ли обещанията са най-често срещани и напук на логиката (или пък точно заради това) най-рядко изпълнявани).
Аз обаче твърдо се опитвам да ги заобикалям - тоест въобще да не ги давам. Никога не знаеш какво предстои да се случи в следващата секунда, което прави даването на обещания твърде рисковано. Ако човек иска да изглежда сериозен в очите на другите хора, трябва да държи на думата си. Тъй като твърде често в миналото съм давала обещания, за които от самото начало ми е намирасвало на неизпълнение, сега съм си научила урока и се случва да обещая нещо веднъж на мнооого време, и то нещо дребно, което не ми пречи да изпълня така или иначе.
Твърде непостоянна мога да бъда понякога, а даването на обещания само може да затвърди тази черта от характера ми, която не харесвам.
Много хора в навечерието на Нова година си дават обещания - тази година ще правя това и това, а онова няма да правя. Знаете ли, че е установено, че по-малко от 25% от хората спазват тези новогодишни обещания. Не, не е чак толкова малък процент, но общо взето обещанията са голи думи, цели, които се насилваме да изпълним на всяка цена, а насила хубост не става. С годините е установено, че когато един човек е заставен да направи нещо, дори това нещо да му е харесвало, много по-вероятно е да го направи с нежелание, отколкото обратното.
Така че внимавайте с обещанията... Давайте ги само в краен случай! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар