събота, 16 юли 2011 г.

Измина много време, откакто...

  • гледах филми, които излъчваха по телевизията, а не пред компютъра;
  • си купувах аудиокасети и ги слушах на касетофон;
  • си пишех емейли с приятелки от далечни краища на България;
  • снимах с лентов фотоапарат и носех снимките за проявяване;
  • изплетох първата си лента за глава;
  • уших последния си гоблен;
  • говорех по домашния телефон и ми се караха да затварям, защото някой друг може да се обади;
  • ходих на сладкарница;
  • карах велосипед;
  • гледах любимите си сериали („Джовисна“, „Семеен лекар“ и др.)
  • правих хербарий;
  • правих си лексикон и го давах на целия клас да го попълни;
  • попълвах лексиконите на другите;
  • пишех във форуми;
  • правех си собствени форуми;
  • събирах салфетки;
  • събирах детски списания като „Барби“
  • имах цяла колекция кукли;
  • гледах анимационните филмчета, които излъчваха по БНТ в събота и неделя от 8;
  • за последно станах в 8;
  • гледах Fox Kids;
  • се възхищавах на най-големия магазин, който бях виждала - „Мега Марина“;
  • снегът беше нещо естествено за зимата;
  • правехме снежни човеци;
  • ставах в 3 през нощта на Коледа, за да проверя дали вече Дядо Коледа не е минал. Ако не беше, ставах пак в 6;
  • си ожулвах коленете;
  • карах велосипед;
  • играех на електронните игри, онези с дискетите;
  • дежурих в началота на часа - „Клас стани! Клас мирно!“
  • ходих на море с влак;
  • се криех из целия двор, за да не ме намерят и да ме изкъпят;
  • със сестра ми изнасяхме шоу програма с награди;
  • през ден бях в градската библиотека, защото нямаше Интернет;
  • драсках с тебешири навсякъде, където имаше празно място. Доста кавга съм изяла;
  • звъняхме на звънците на хората и тичахме да се скрием;
  • рисувах за последно;
  • спях при баба ми и трябваше да ставам от леглото, за да изключвам телевизора вечер;
  • слушах музика на уокмен. Каква радост беше в онези дни, когато нямаше mp3-ки, mp4-ки, iPod-и и всеподобни...;
  • превъртах аудиокасетите с пръст. Показалецът на дясната ръка ме болеше редовно.;
  • си правехме татуировки с картинките от дъвките.
И колко още неща не съм правила толкооова отдавна, че ми се струва все едно са били някога, някакси, в някакъв сън...

Тази статия е вдъхновена от тук.

1 коментар:

  1. Спомени, спомени.

    Това, че снегът вече не е толкова естествено явление през зимата, ми липсва най-много...

    ОтговорИзтриване