петък, 15 юли 2011 г.

Предистория...

Всеки от нас се ражда, живее и пише своята история.
Замисляли ли сте се обаче за онова, което се е случило, преди вас да ви има? За онази ваша предистория? Как родителите ви са се срещнали, как са се влюбили, за да ви има вас днес?
Мислили ли сте си колко много поколения са изживели живота си преди вас, колко хора са се срещали, обичали, разделяли... Чудили ли сте се откъде произхождате, как са изглеждали дедите ви и дали във техните лица и в характера им са съществували същите черти като вашите?
Моята предистория винаги ми е била интересна. Жалко, че никога няма да я науча, защото за нея не са останали никакви писмени източници... Само спомените на баба ми, които не стигат толкова назад във времето, колкото би ми се искало... :)
Поздрав с едно прекрасно стихотворение на Елисавета Багряна на тази тема:


ПОТОМКА

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
 Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
 Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
 Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
 Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар