За НЕсеминара и за оправданията и предразсъдъците на хората

Днес искам да ви разкажа за едно изживяване, което имах съвсем наскоро. Присъствах на НЕсеминара на Юли Тонкин, който се проведе в Sofia Event Center, Paradise Mall на 16-ти януари. Научих за него от мой приятел, с когото си взехме билети още ноември.
Понеже отдавна се интересувам от темата за положителното мислене, за личностното самоусъвършенстване, за успеха в живота, за мен събитието беше доста полезно и представляваше голям интерес. Не съм на сто процента съгласна с всичко, което се случи там. Не съм убедена също така, че всички присъстващи са разбрали посланието така, както може би е трябвало. Някои от хората изглеждаха след време все едно са били в някаква секта и абсолютно неадекватни. Но все пак коя съм аз, че да казвам кое е правилно и кое не.
Главното мото и послание беше "Яснотата е сила." Само че след приключването на семинара ми се стори, че доста от хората са възприели посланието изключително погрешно. Или може би това е просто моята гледна точка за нещата. Но нали точно това беше важното - да си наясно със себе си и собственото си мнение и планове.

Струва ми се, че голяма част от обществото имат нужда да бъдат като овце и да следват овчаря си, без да проявяват своята гледна точка и да следват собствените си начини. Силно впечатление ми направи, че доста хора се юрнаха да следват точно Юли по следите му и отстрани погледнато изглеждаха дори неадекватни. Идеята според мен далеч не беше да крещиш по улиците като ненормален "Яснотата е сила" и други подобни. За да си радостен и щастлив, въобще даже не е нужно супер показно да крещиш и вършиш някакви неадекватни действия. Просто може да намериш своя начин да го направиш. Е, ако това е той, ок. Но като цяло не смятам. Повечето от нещата, които видях, ми се сториха доста изкуствени опити да си наложиш щастие и позитивно мислене. За мен това е вътрешен процес. Не знам дали само аз мисля така, но за мен това да следваш стадото, та дори и стадото от най-подбрани овце, е точно противоположното на ясното. Ти вървиш след някаква неясна цел, след която уж тръгват и още 1500 души. Въобще не си наясно със себе си, със собствените цели и амбиции. Някой ти казва, че това работи и ти почваш да следваш на сляпо този човек. Не мислиш. Просто следваш. Подчиняваш му се. И пак не си по-различен.

Както и да е. Това - настрана.

Семинарът определено беше полезен, като изключим, че доста хора всъщност не са наясно какво точно от него трябва да извлекат за себе си. Поне от моя гледна точка.

След него започнах да забелязвам още по-остро как хората живеят в омагьосания кръг на оправданията защо не могат да изживеят мечтите си. Ако бяха толкова упорити в преследването им, колкото в измислянето на оправдания, цивилизацията вече щеше да е на светлинни години от тази точка, в която сме заседнали за момента.

Колко хора живеят обременени от вещите... Дори няма да повярвате! Не знаете какви фантастични глупости измислят защо не им върви, сякаш просто държат да са неудачници на всяка цена. Ама на всяка цена!

Забравили са или може би никога не са знаели кои са важните неща. Забравили са онова приятно парливо чувство от риска. Някои от тях може би дори никога не са го изпитвали, щом толкова упорито бягат от него. Или просто твърде много им харесва зоната им на комфорт, за да излязат извън нея и току-виж да станат ужасно успешни и достойни хора. Е, щом искат да живеят така, не мога да ги спра. Мога да ги спра само да ми втълпяват, че мечтите ми са твърде големи и можело и да не се осъществят. МОЛЯ?! За моите мечти ли говорим? За тези, за които с удоволствие и без извинение си скъсвам задника? Ами няма как да не станат. Ще станат, защото не стоя на дивана, чакайки ги да се случат, както повечето скептици. Виж, техните наистина доста трудно ще им паднат от небето...

Нямам търпение един ден всички хора, които не са вярвали в мен, да ме гледат учудено и да си шушукат злобно "На тая пък откъде й падна тоя късмет?"

Ами ще ви кажа. Късметът не пада от небето. Заслужих си го, защото се потрудих за него. :)