неделя, 10 юли 2011 г.

Сякаш бе истина...

Сънищата са една неизменна част от нашето съществуване. Всички сънуваме, дори да не си спомняме.
Често си мисля за тях и се чудя как е възможно да затворим очи и в съзнанието си да виждаме толкова ясно образи и случки като на филм. Щом можем това, на какво ли друго е способен нашия мозък?
Обичам да сънувам. Сънищата ме отвеждат в необятни светове и ми позволяват да се видя в различни ситуации. Понякога еуфорията от хубав сън дълго време ми оказва въздействие, а на следващия ден все едно няма сила, която да ми свали усмивката от лицето. Ставам весела и се смея почти непрекъснато, а смехът винаги ми се е отразявал добре.
По едно време бях толкова запалена по сънуването, че непрекъснато четях по тази тема и разглеждах форуми за сънищата. Бях започнала да практикувам осъзнатото сънуване. Водех си дневник на сънищата, който наистина ми помогна да си спомням много по-голяма част от това, което се „беше случило“ през нощта. Можех да си спомня по 4-5 съня на сутринта.
Сега съм позабравила тази практика, всъщност отдавна съм я изхвърлила от ежедневието си и рядко си спомням дори и по един сън.
Сънят винаги е бил много интересен за хората, понеже е доста мистериозно състояние. Учените го изследват непрекъснато и са установили, че ако не сънуваме, само след няколко дни ставаме раздразнителни и започваме да имаме халюцинации, от което можем да направим извод, че сънищата са ни наистина необходими.
Понякога си мисля, че това там и това тук са два паралелни свята. Всъщност откъде можем да сме сигурни, че не бъркаме понятията реалност и сън. Защо пък писането на тази статия в момента да не е съня, а онова, което виждаме нощем, да е самата реалност? И всъщност каква е разликата? И в двете положения чувстваме и мислим, срещаме се с хора, общуваме. Е, да сънищата са с малко по-фантастични сюжети понякога, но може би в този паралелен на нашия свят това са нормални и естествени неща. Може би това е обяснението за несвързаните и нелогични действия, които извършваме, докато спим.
Ако ви се е случвало да сънувате нещо, което можете да се закълнете, че е било неразличимо от реалността, то най-вероятно ще се съгласите с изложените по-горе аргументи. :)

2 коментара:

  1. Навлезе в един генезис... ;)
    Когато бях малка почти всяка вечер сънувах неща, които ми се случваха в следващите 6-10 дни. Тогава не му отдавах голямо значение. Сега, като се замисля... чак ми е малко зловещо. Но вероятно е нормално, знам ли... :)

    ОтговорИзтриване
  2. Това е доста интересно. И аз преди известно време имах няколко съня, които почти се сбъднаха - не дословно, но идеята беше същата. Обяснението, което аз си давам за това явление е, че сънищата са гласът на подсъзнанието, а подсъзнанателно ние, хората, имаме някаква представа за това, което ни предстои (при някои по-развита от тази при други). :)

    ОтговорИзтриване