Приятели?

Наслушала съм се на глупости като „Приятелите остават за цял живот.“ в условията на днешния свят, когато всеки се следва интереса. Имала съм наистина добри приятели, но и доста, които в последствие са се оказали... фейк. Пък и понякога просто хората се променят и спират да се разбират, спират да прекарват времето си заедно.
Не знам дали самите ние или животът е виновен за това. Може би вината е двустранна. Но факт е, че се случва...
Така се завъртаме в кръговрата на живота, че самите ние не сме сигурни къде ще ни отнесе, камо ли кой ще ни последва там. Все повече се убеждавам, че приятелството е преходно.
Не, не се хвърлям в крайности. Не слагам всичко под общ знаменател. Разбира се, че има многогодишно приятелство и любов, ако щете, защото и любовта е вид взаимно доверие, приятелство... Говорим за по-общия случай, защото все пак не на всеки пет крачки се срещат истински приятели. Друг въпрос е вече, че всички твърдят колко се обичат, колко са неразделни, когато им е удобно за интереса.
Понякога се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни и го променят по някакъв начин, дори и незначителен. Помагат ни, ние им помагаме, става ни приятно да бъдем заедно и решаваме, че сме приятели. Само че приятелството е далеч над това. То е взаимно проникване в душата на другия, то е една неразривна невидима връзка, която не свърза хората под път и над път. Тя се простира над тези, които съумеят да я оценят и запазят, над тези, които са разбрали цената на времето, прекарано с някого...
Имала съм приятели, за които днес дори не се сещам. Не че в тях е проблемът. Не че те са сгрешили с нещо в отношението си към мен. Просто не ни е било писано да сме приятели, съчетанието от характерите ни не е било уместно. Колкото и неприятно да звучи, понякога тези хора, които наричаме приятели, идват в живота ни, за да ни отведат в друга посока, служат ни за средство по пътя към някаква цел. Нямам предвид, че ние ги използваме за това. В такъв случай бихме отишли в съвсем друга тема. Просто животът ни ги донася, когато имаме нужда от тях, както и те от нас...
Изводът обаче е, че винаги имаме нужда от някого до себе си, някой, който да ни помага, да ни подкрепя и да бъде до нас. Все пак трябва да ценим хората, които наричаме „приятели“, а и останалите, защото никога не знаеш какво ще ти донесе утрешният ден.